неделя, 21 юли 2019 г.

Шестата неделя след Петдесетница.

Небесният Отец говори през своя покорен и смирен инструмент и дъщеря Ан на 11:45 ч. и в понеделник, 22 юли, във 17:30 ч., в компютъра.

Во името на Отца и Сина и на Святого Дух. Амин.

Аз, Небесният Отец, говоря сега и в този момент през своя покорен и смирен инструмент и дъщеря Ан, която е цялостно във моята Воля и повтаря само думите, които идват от Мене.

Аз, Небесният Отец, имам също някои важни информации днес. Някои неща са все още непонятни за вас, защото вашият интелигент и чувствата често изразяват нещо различно от думите, които аз, Небесният Отец, искам да изрази през тях.

Моите възлюбени деца, в тези трудни времена е трудно да се тълкува думата така, че съответства на теченията на времето. Времето се промени и хората често са преследвани от злото и затова разбират думите по различен начин. Злият често вмешва, за да изкриви думите на хората. Често получават съвсем друго мнение, отколкото трябва.

Днес искам да ви обясня какво е разликата между протестантското и католическото разбиране за Блажената Тайна на Светата Евхаристия, защото често се възприема като едно и също. Но това не е така .

Сред вас, католически християни, тайнството на олтара, Вечерята Господня, установена от самия Исус Христос, е едно от седемте тайства и това е най-висшето и велико, което Синът Ми Исус Христос установил да ви остави след смъртта Му. Затова не може да се каже, че протестантската и католическата вяра са еднаква. Не, то не е така. Твърди се, че това е такъв, но не е. .

Католическият свещеник не е глава на протестантската църква, а жертвен свещеник на католическата църква. Той сам се дава напълно на Исус Христос по време на освещаването в Светата Жертва. Тоест, става един с Него. Това тайство е установено от самия Исус и не може да бъде променено нито с една йота. То остава така за всички времена  .

Желаят да го приспособят към протестантската вяра, за да бъдат едно. Това е чиста лъжа. Протестантската вяра се отдели от католическата църква. Реформаторът Лютер ги раздели.

Мои скъпци католически християни, но така не трябва да бъде днес. Вие оставате чисто католици и не искате да се отказате от вашата истина вяра. Светото жертвено ядене е най-висшето добро, което имате. Това тайство е най-високото от всички тайства и също най-святото.

Не искате да се отказате и от тази висша светост. Тя е твърде светла. Цялта вяра е насочена към това.

Вие, католически християни, сте горди с тайствата си. Свещениците в католическата вяра се осветят за час и обещават на Небесният Отец да останат верни до края на живота им, защото ръкополагането е неразривно. Ситуацията при протестантите е различна, защото те не правят обещание за ръкополагане, а са водачи на общност. Те могат също да бъдат оженени и да живеят брака си. .

Но католическите християни се обявяват да служат само Бог в целибата. Те не можат да се разделят и да се отдадат напълно на пастирското попечение над хората и да живеят целомъдрено. Така остава при тях, защото правят това обещание във връзката с церемонията и то остава решаващо.

Затоа свещеник трябва интензивно да си зададе въпрос дали е на висота със тези изисквания. Свещеникът е човек, повикан от Бог, и не упражнява никаква професия. Това е голяма разлика. Всеки свещеник твърдо трябва да си зададе въпроса: „Аз ли съм на висота със тези изисквания или би трябвало да преразгледа?“ Ръкополагането в свещенството трябва да бъде вечно. То не може да се променя или да се бърка с друга вяра.

В тези трудни времена въвеждат много промени и често вече няма как да разпознаеш истината вяра. Той е станал един сред мнозина. Това сигурно не е добро и според истината вяра.

Има само една Света, Католическа и Апостолска вяра по целия свят. Тя трябва да не бъде подкопавана. Изглежда днес като че ли вече не е разпознаваема.

Вие католически християни няма да позволите на никого в никакъв случай да ви отнеме истината вяра, и тогава то всъщност става един сред мнозина. Това нещастно се е случило днес, и трябва да има възклик по целия свят на католиците. .

Защо това не става? Хората са станали вярващите си или дори безвърховци. Те вече не молят и също са забравили как да говорят за истината вяра.

А сега как трябва да продължи? Има само един начин да започнеш отново с истината вяра. Задай си въпрос какво беше тогава, когато всичко още бе традиционно съзнание. Светото можеше да бъде намерено във всички църкви. Хората се удивлявали, когато влезеха в католическите църкви и били превземани от светостта.

Днес всичко е празно. Жертвените олтари са били премахнати и на тяхното място са поставени мелничните маси на протестантите. Комуньонските скамейки са изцяло премахнати. Приемаш Светата Комуния стояйки и не като ръчна комуния, а също така не от свещеници, а от миряни. Те са били обучени да го правят. Но те са забравили, че само ръкоположен свещеник може да изпълнява този свят акт.

Все още няма възклик за много години. Навикването е настъпило и хората дори не осъзнаят, че са изгубили най-светото. Те се адаптират лесно и също така е много удобно.

Забравено е греха. Ако вече не пазиш Десетте Божи Заповеди, ти си паднал в тежък грях и изисква се Светата Исповед.

Какво за тайнството на исповед? Дава ли още полза от него днес? Въвеждат молитвата за покаяние, така че е по-лесно. Устната изповед също е била премахната и изповедалните са станали все повече празни. Думата се разпространява, че можеш да бъдеш още удобен в католическата вяра.

Това следващо тайнство също беше поставено под опасност и между хората не имало възкликване. Предпочитали светските неща и не мислели, че свръхестественото винаги трябва да се включва в живота. Без молитва, без жертвоприношение и също така без покаяние, няма как да продължиш по този начин.

Еднакво остават на мястото си и не забелязват, че католическата вяра губи все повече дълбочина.

Виждате ли, моите възлюбени, как католицизмът отстъпва на задния план и няма да се чудите сега, когато ислямът напредва сред вас. На това не е край. Католическият вярващи губи всяка смелост да изповядва своята вяра. Така е, мои възлюбени, трябвате да изповедате своята вяра и не я добавяйте към другите.

Хаосът вече настъпил. Вие мъже и вярващи търсите спасение и не го намирате. Но къде да намерете вашата истинска вяра, когато дори свещениците са се изгубили? Може ли да очаквате истината от тези свещеници? Те също живеят във грех и не са готови да жертват своите уютни животи заради рая.

За съжаление, мои възлюбени деца и синове на бащата, вчера не успяхме да завършим посланията Моята малка Анна не успеха да завърши посланията защото нейното покаяние беше твърде голямо вчера.

Вчера се случило чудото на велико умножение на хляба. Имаше четири хиляди души, които бяха ситени и останаха 7 кошници от парченцата хляб. Всички бяха хранени. Не беше ли това голямо чудо, което Моят Син Иисус Христос извърши?

Все още вярвате в чудеса днес? Людето вярват само във видимите неща. Но вярата означава да вярваш и все пак да не виждаш.

Мои възлюбени синове на бащата, ако знаехте колко чудеса все още извършва любящият Отец за вас днес и дори не ги видите, защото сте слепи. Всеки ден се случват любовни чудеса, защото любящия Бог-Отец не ви пуска от погледа си. Той винаги гледа на своите възлюбени деца, които обожава неизречено. Не ги оставя сама. Няма ли това голям обещание?

Колко хора Забравят Го, когато нещата не вървят според желанията им. Но Той любящият Бог не ви забравя. И тие няма да го забравите защото той е съкровището на вашето сърце, което не пускате от очите си. Любовта е най-голямото и любовта е това най-голямо, което не може да бъде надминато. Затоа не забравяйте любовта тогава ще имате всичко. В този дух искам да ви благослови всички с Най-възлюбената Майка и Кралица на Победата и Кралицата на Розариято от Херолдсбах в Троицата, във името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин.

Любовта е следователно най-голямата, и не трябва да я пренебрегвате. Оставайте винаги възлюбените на Троичния Бог и оставайте му верни.