Боец-молитец

Yavlene na Bogoroditsa v Caravaggio

26 май 1432 г., Караваджо, Бергамо, Италия

Призрака и неговото послание

Бог, богат на милост и всемогъщ, който с провидение си урежда всичко приятно, от тази благочестивост, която никога не оставя някой вярващ без Неговото небесно помагане, един ден се усмихна да погледна, помогне и дори почете хората на Караваджо с Призрака на Богородица.

В годината от раждането на Господа, на 26 май в пет часа след обяд, се случи да една жена наречена Джанетта от селото Караваджо, на възраст 32 години, дъщеря на Пиетро Вакие и съпруга на Франческо Вароли, известна с нейните добродетелни нрави, християнската ѝ благочестивост и нейния искрено честен живот, беше извън селото по пътя към Мизано, и тя беше напълно поглъната от мисълта как да донесе дома пучовете трева, които е дошла да коси за своите животни.

И онзи момент виждаше идвайки отгоре и спираща се точно до нея една прекрасна и възхитителна Дама, с величествен ръст, със грациозно лице, с почитено изглеждане и красота неизразима и никога преди това не мислена, облечена в синьо дрело и главата ѝ покрита с бял вел.

Впечатлена от такова почитателно изглеждане на благородната Дама, удивената Джанетта възкликна: "Дева Мария!"

И Дамата незабавно й рече: "Не се плаши, дъщеря моя, защото точно аз съм. Спряй и поклони се в молитва."

Джанетта отговори: "Госпожа, нямам време сега. Конете ми чакат тази трева."

Тогава най-блажената Дева й рече още веднъж: "Сега направи каквото искам от теб...."

И така казвайки, положи ръката си на рамото на Джанетта и я доведе до колене. Продължи: "Слушай добре и запази в паметта си, защото искам да разкажеш навсякъде където можеш с устата си или да кажат това..."

И със сълзи в очите си, които според свидетелството на Джанетта изглеждаха като бляскаво злато, добави:

"Всемогъщият Мой Син планира да унищожи тази земя поради нечестието на хората, защото те правят зло все повече и повече днес и падат от грех в грех. Но аз през седем години молях Моя Син за милост към техните гряхи. За това искам да кажеш на всички, че трябва да постят с хляб и вода всяка петък в чест на Мой Син, а след вечернята молитва, от преданост към мене те трябва да празнуват всеки събота."

"Този полуден те трябва да посветите на Мене в благодарност за многобройните и големи благодетели, които си получихте чрез Моя Син чрез Моето застъпничество."

Дева Мария изговори всички тези думи с отворени ръце и като пострадала. Джанета рече: "Хората няма да ми поверят."

Най-миличната Дева отвърна: "Въстань, не се бой. Ти разказвай какво ти съм заповедила. Аз ще потвърдя думите ти с такива големи знаци, че никой няма да сумнева, че си говорил истината."

Казав това и направий знак на кръста над Джанета, тя изчезна от нейното зрение.

Веднага се върна в Караваджо, Джанета разказа всичко, което виждала и чувала. Зато много - верувайки й - започнаха да посещават това място и намериха там извор, който никога преди не е бил видян от никого.

Към този извор тогава отидоха някои болни хора, а след това все повече, вярвайки във силата на Бога. И новината се разпространила, че болните се връщат освободени от недузите, от които страдаят, чрез застъпничеството и заслугите на най-славната Богородица Матерь Божия и наш Господ Йисус Христос.

На Него, Отця и Светия Дух да бъде хвалата и славата винаги за спасението на вярващите. Амин.

Сълзите В Очите Йи, Ръцете Ътворени Като Пострадала

Плачът на Мадоната в Караваджо, както и посланието, върху което трябва да се размисля дълго, почти никога не е бил подчертан. Обаче Джанета улови, впечатлила тези сълзи и това страдание на Майката на Христа: Мадоната говори със сълзи в очите си. Вярно е, че изглеждат като бляскащ злат, но защото не могат да не я ударят. С отворени ръце и като пострадала, Девата разкрива своята скръб и едночасно своето застъпническо съчувствие към Джанета. Скърбта на Девата е скърбта на Синът й, предизвикана дори от заплахата за наказание за греховете на хората както в Евангелието: "...ако не се покаете, всички ще загинете по същия начин" (Лк 13:3, 5).

И имаше причина, ако помислим за тези години на тревожна история за Църквата и насилията на времето, извършени в самите земи на Караваджо.

За политическата ситуация в територията на Джера д'Ада трябва да се помни, че вражданията между Венецианската република и Херцогството Миланско са възпламенили отново още през ранната 1431. Караваджо ще бъде като ключов пункт за тези за много години през XV век. Между 1432 и 1441, между 1448 и 1453 Караваджо отиде под владението на Милано и Венеция, и беше сцената на битки, примирия, преговори на "глави" от двете страни, които да позволят на жителите му да оцелеят. Мирът, паците, беха нестабилни. Джера д'Ада ще остане с Милано в относителна мир до 1499. После за още около десет години ще се върне под Венеция.

Санктуариумът със Извор

Извор, Никога Преди Не Виден

"Наша Госпожа на чешмата" днес се нарича Караванджоският параклис. Въпреки това, през много векове мястото и църквата на явлението са били известни като "Санта Мария алла фонтана." И този начин на писане имал точно причина.

Ливадата Мацоленго била част от обширна селска местност около Караванджо и сигурно не беше в едно "необработвано, сухо и диво място...знаяйки напълно, че тук нямаше нито извор, нито друг кладенец," както започва да пише историкът от това време Паоло Мориджи в своята История от 1599 г. Отречването идва от доклада на представителите на Караванджо, прехвърлен в "летере патенти" на Антонио Алеарди, викарен генерал на епископ Вентурино: Наша Госпожа се явява на място наречено Мацоленго, където винаги е имало и все още има извор; тя се появява само "близо до него" (prope fontem), така че мястото да бъде добре идентифицирано, на разстояние от няколко десетици стъпки.

Жителите на Караванджо знаят, че по пътя за Мизано в селската местност "ал Мацоленго" има голям, добре идентифициран извор и че тези земи, както много други в района, са богати на извори.

Джанета коси тревата си на тези земи, но там, където Наша Госпожа се явява пред нея този ден, няма извор и не може да бъде виден. За това хората, които пристигат тук, са склонни да намерят "извор, който никога преди това не са видели." И само защото тези, които се къпят в тази вода, бъдат излекувани от болестите си, този извор ще стане "светия извор." И само защото легендарният несъмняващ се, който хвърля суха дървена маса във него с надеждата да получи някакъв доказ или опровержение на твърденият явление (както апостол Тома: "...ако не видя...ако не допря до тях с ръцете си...не ще повярвам"), вижда как тя се превръща в цъфтящо дърво, този извор ще му потвърди като "чешмата на чудесата."

Но как да покажеш на тези, които тръгват да видят, къде се явила Наша Госпожа? Ще кажат: "при чешмата." Но ние трябва да разясним, че петнадесетвековният народен език, също отразен в официалните латински документи Санта Мария алла фонтана, трябва да се прочита такавакато изисква оригиналния латински: а именно, за да ни каже, че църквата на Санта Мария се намира по пътя към Мизано до ливадата Мацоленго близо (ad) до един извор. Това четене разяснява без каквото и да е принуждение, напротив, върху сигурната основа на конфигурацията на местата, всяко твърдение или предполагаемо противоречие в наррациите за събитието от 26 май относно ... два извора.

Вътрешност на светилището

Знакът на водата и Евангелие

По свой начин чешмата на чудесата прави присъстващо тук и сега Евангелието. Това беше добре разбрано от самия началото от древните свидетели, които "запишаха" изцеленията с евангелска фразеология: "Ади надолу (10 август 1432). Стефано, син на Габриело ди Зеналий ди Треви (Тревъльо), четиригодишен, никога не беше способен да хода, както свидетелства майка му, но веднага след като бъде измит в Чешмата, ходя с нозете си сам без каквато и да е друга подкрепа.

Знакът на водата съпровожда историята на хората от Стария и Новия Завет и характеризира много светилища, където Майката на Исус се явява. Не за нищо не е било нейното присъствие "решаващо", когато Христос извършва първия от знаците си, превръщвайки водата в вино. Чрез вода той също изпълнява исцеления на тялото и духа. Грешката на света се мие с водата и кръвта, които текат от прободеното му Сърце, а чрез дарбата на Духа тези, родени повторно в водите на кръщението, са рождени за нова живот.

Когато болните се носят до предворята на светилището и ги кара да минават край Светия Извор, молейки се за исцеление; когато тълпите пристигат на това място като поклонници, за да черпят от изворите на благодата толкова материално; когато предаността води верните хора да поискат "всекищо" от Исус, поставяйки посредничеството на Блажената Майка (. ... "Няма повече вино!") с увереност, че ще го направи, може ли се каже, че ние попущаваме на чувствени и нерационални форми на вяра и едва ли търсим утеха във видът на молитвата?

Тук Исус все още минава през средата на човечеството, действайки "по силата на Духа" в извора на живата вода, вечно жив и тайнствено присъствен под евхаристичния знак.

А когато се случват благодати за обръщане на сърцата и исцеление от физически недузи при срещата на тълпата с Него, това е все още чрез знаците и посредничествата на Христовото въплъщение, пак и в продължение на "годината на благодатта на Господ", че възможността за приближаване и постигане, във Господ Исус, единствения дар от Божия благодат е предложена.

Знакът на водата обаче, освен да потвърждава вярността на свидетелството на Джанетта, е израз на исцелителната сила на Божята благодат, която действа чрез посредничеството на Мария след нейното явление.

"Хората не ще ми поверят," каза Джанетта.

Но най-милостивата Дева отговори: "Въстане, не се бой. Ти разказвай каквото ти съм заповедила; аз ще потвърдя думите ти с такива големи знаци, че никой няма да сумнева, че си казал истината." ... И след като направи знакът на кръста над Джанетта, Изчезна пред очите й.

Така отново разказва текстът на древния запис. "Знаците толкова големи", които потвърждават посланието: са така извор, виждан преди това никога; болните освободени от недузите, от които страдаха.

Процесия с сцена на явление

Евангелско повикване за обръщане

Хотелно или не, историята и традициите, богослуженията и изкуството, които са направили светилището на Караваджо известно през вековете, колкото и чудно да звучи, посланието на Явлението е почти напълно игнорирано и повече от това остава без коментар.

Вярно е, че ние го получаваме в форма и литературен жанр, които вече не са част от културата ни, дори теологическата култура. Но странното е, че и през миналите векове вниманието и предаността, предизвикани от събитието на 26 май 1432, изглежда се фокусирали повече върху "извора на чудесата" отколкото към думите на Богородица до Джанетта.

Кои думи? Да ги чуваме пак в превод, толкова верен колкото е възможно за текста на древния "авторизиран" запис, предаден ни от делата на епископския посещеният на Спечано:

"Слушай внимателно и запомни. Искам да докладваш, където можете или да кажете на другите това: Всевишният Всемогъщия Син Ми е намерен да унищожи тази земя поради беззаконията на хората. Те правят злото все повече и повече всеки ден, и падат от грех в грех. Но през седем години молях Сина си за милост към тяхните грехове. Зато искам да кажете на всички, че трябва да постяват с хляб и вода всяка петък в чест на Сина Ми...."

Отвъд словесната покривка и изразите използвани, съобщението по сущността си е едно и също - все пак не може да бъде друго нещо - което резонансира от Стария завет до Новия завет, от един пророчески свидетел към друг, концентрирано в призова на Иисус: "Покайте се и поверявате в Евангелието... Времето за спасение е настъпило... Царството Божие е изпълнено."

Отвъд културната и литературна покривка, обектният анализ на думите на Караваджо "Явяване" в тяхното съдържание и трезнавост ни води до едно съобщение: "Покайте се и поверявате в Евангелието", като да Марията Спасителят искала да се яви тук, за да повтори във времето си и за всички времена последният си думи, записани от евангелиста Йоан: "Направете всичко, което той ви каже."

И макар че съпроводени с предвестенията и заплахата за наказание - Сам Синът Божий, когато дойде сред хората, не мълчаше за пророческото предизвикателство "твърдосърдие" и надвисналото съдба за тези, които не се покаят - това все пак е призив към покайание, озаглавен с обещанието за милост, вече дарена на грешника, който се кае.

И повикаването към пост и богослужебни практики не трябва да бъде считано за остарело. Християнският живот, както и непрекъснатото покайание, е също мъчителна покаяние; и вярността, подчинена на своята сущностна чистота, не се плаши да изрази себе си в религиозност, която се облече във вариращи форми в разнообразието на културите и времето.

Некои се страхуват, че важността, приписвана на съобщенията за явленията на Нашата Госпожа и самия Дева Мария като гласник, или на нейните благодатни виденияри, рискуват да изкривят и затъмнят централната роля на Иисус Христос и Църквата, намалявайки нуждата от вярване във Евангелието в неговото радикално цялостност, като вместо това насоками ума към истини и откровения, които не са необходими за спасение. Но точно това е дискриминаторът между истински и твърдети явления: автентичните явления оживяват Евангелието; Мария и светиите водят до Бога и Неговия пратеник Иисус Христос, единствения Спасител на човечеството.

Не само във времето на Иисус, но и във времето на Църквата - за нас това е нашето време - майката на Христова продължава да бъде поверена с мисията да подготвя хората за прихода на Господа. Мария, типична фигура на християнската общност сама "пророк на новите времена", е майка със Църквата и в Църквата също за втория приход на Иисус във слава. С Църквата и в Църквата "пътувач по земята" Мария е сред народа Божий, водещ цялото човечество да срещне Христа.

Св. Йоан Павел II посети светилището през юни 1992 г.

Съботата на Благодарността

"Искам да кажете," продължава древният разказ, "...че след вечерята трябва да честват всеки съботен ден в поклонение пред Мене. Тази половина от дена трябва да я посветят на Мене за многото и големите благодеяния, които са получили от Сина Ми чрез Моето ходатайство."

Когато Дева Мария се явява, молейки за молитви, какво продължава да става различно от това, което станало при първите последователи? "Всички бяха ревностни и съгласни в молитвата, заедно с някои жени и с Мария, майката на Исус, и със Неговите братя." Място за молитва и честване на Съботата, посветено в благодарност към Този, Който е помолил "за седем години", не беше ефективно поискано от Компарса до Джанетта. Но казало се на общността Караваджио, че изграждането на дом за молитва и място за гостоприемство на болните и паломниците е най-реалното свидетелство за благодарност за получена благодат. Неговите представители моляха епископът да им позволи да построят църква и болница: събитието от Явлението цъфна в молитва и трудолюбиво милосърдие.

Така за тези, които приемат посланието на Явлението във всичките му последици, повикването към покаяние е покана да се вярва в Бога, Който спасява, и в вяра, която променя живота. Не интимистко бягство в страхливо и песимистично духовно състояние; не само връщане към религиозни практики, но страст да се изгражда Църквата в света, с централността върната на страдащите, болните и бедните в Божията къща и човешкото общество.

Плодът от завръщането към Бога и живеенето любовта към ближния е радост, честване. "Благодатта получена" чрез заступничеството на Мария правилно изисква благодарност; която обаче не е чиста дълг, а радост. В Светилището не може да липсва пеенето на Магнуфикат "за милостта, Който от поколение на поколение се простира над тези, които имат свещен страх пред Бога"; не може да липсва "честването" на откриването на тези, които "бяха изгубени" и са се върнали в къщата на Отца.

Ако Мария, майката, заедно с Исус и учениците участват във връзката, няма да липсва "добро вино запазено досега."

Посетна карта на Светилището от 1948 г.

Некои Чудеса

Като всяко светилище, Караваджио също има своята история на благодат. "Историческите" чудеса се отнасят до паломниците в подземното на Светия Извор, трийсет метра дълго с пет клетки. В последната клетка има голям басейн от сиенски мрамор, където паломници могат да черпят благословена вода. Сред интересните епизоди е "изпитанието на Грациано". Некой Грациано, неверящ, искал да изпита мястото, където Мария поставила стъпките си.

Вземайки суха клонка, той я засадил и веднага виждал покритата с цветове и листа.

Друг епизод е този на Доменико Моззаканя. През 1520 г., обвинен в кражба, трябваше да бъде обезглавен; но секирата на екзекутора няколко пъти падаща върху врата му не го оставила нито една царапина. Бяхме на 26 май и тълпата викала за чудото.

В вечерта на 9 август 1650 г., неизвестен паломник срещнал своя архивраг тука, който го преследвал, опитвайки се да го убие. Нещастният търсил убежище в храма, който в този момент беше затворен. Молил защитата на Мария и затворът на врата се счупи, позволявайки атакувания човек да се постави безопасно до подножието на статуята на Девата след това вратата веднага се затвори зад него.

Молитва към Нашата Госпожа от Караваджио

О най-светия Девице на Караваджо,
неизчерпаем извор на благодат,
от древно и почтенно поклонение,
в този ден когато честваме Твоето явление,
молим се да надеждата
на всеки който Ти пристъпва
не бъде разочарована,
и никой да не остане с напразно моление.
Богородице Караваджоска, молей за нас
О най-светия Девице на Караваджо,
така че в Твоя храм
и чрез Твое покровителство слепите
да се върнат към светлината на вярата,
колебаещите се и ленивите по християнския път
научат бързо да ходят по пътя на Божии заповеди,
така че глухи уши да се отворит за Божите учения,
такива които са мъртви в грех
да се върнат към истинския живот
където има светлина на ум и мир на сърце.
Богородице Караваджоска, молей за нас
Всеки който Ти пристъпва молейки Тебе за помощ,
О Мария, небесното ни покровителство,
да станаме по-силни във вярата,
по-твърди в любовта и така пламенни с любовта, че,
без да следвам измамите на злото,
никога не отклоняваме от правилния път,
О кротка, О милостива, О слатка Девице Мария.
Богородице Караваджоска, молей за нас.
Амин.