Богородицата ме чакала в капелата. Тя беше облечена в синьо и бяло, плаваща във мъгла. Имаше кръг от звезди над Сърцето Си и държаше четки за молебен. Каза: "Виждаш ли как цялото време съм те чакала, а все пак бех с тебе на меса? [Точно се върнах от меса.] Започнем. Казвам ти, че Божията милост обхваща векове и е върху онези, които най-вече не носят злоба и простяват. Не е в моята призоваване към святостта да соча с пръста на друг човек, а да осъдиш своето собствено сърце във Света любов. Раздорът винаги се приема първо в срцата Ми ангелче, преди да има разделение в света. Торжествено ти казвам, че срцата, които някога чуха моята повиквателност към покаяние и отговориха на нея, станаха тлеещи. Некои от тях посещаваха много от местата ми за явления, четяха много книги и молих се с множество молебни. Отново те викам да видите, че настоящият момент е вашето спасение или пропаст в зависимост от склонността ви към Света любов. Освен това, дойдох да ти кажа, Моя пратенице, че този сезон в природата ще отразява сезона на страдания, които сега преживявате. Некои култури ще бъдат изпити с вода, а други – изпържени. Това отражава вярването, което е в срцата. Синът Ми скръбни за пренебрегване към заповедите на Вечния Отец. Съботата се профанира; църковното право се игнорира; Животът се дехуманизира; Стойностите са изкривени. Моята повиквателност към святостта е подигравана и компрометирана. Синът Ми желае срцата да бъдат моделирани в Света любов. Души, които се потопяват във Пламъка на Свята любов, това е моето сърце, ще бъдат защитени от злите замисли на противника чрез самосъзнанието си относно своето състояние на святост. Желая да създадам в света пожар от този пламък през думите ми към теб. Ще направиш това известно на всички Мои малки деца. Слава Исус Христос. Алелуя."