Неделя, 22 септември 2002 г.

Св. Томас Аквински идва. Той се покланя към мен казвайки: "Хвала на Исус, винаги присъстващ в твоето малко сърце, когато обгръщаш Светата Любов."

"Отново съм дойнал да обсудя с теб разликата между надеждата и самонадеяността."

"Добродетелта на надеждата произлиза от сърце, пълно със Света Любов, Свето Смирение и Свята Вера. Такаво сърце е способно да се надява въз основа на вярата, че Бог желае само това, което е най-добро за него."

"Самонадеяността е базирана на гордост. Самонадеянната душа гледа на всичко през очите на разстроеното самолюбие. Той може да се надява, че ще бъде спасен, дори ако води непокаял живот в грех. Вярва, че ще получи спасение по своите условия, а не по тези на Бога. Такава душа доверява само на себе си и не прави никакви разчетки за Божията Воля."

"Има хора в света днес--и дори на видни места--които смятат, че притежават определени добродетели или даже определени дарове от Светия Дух. Но пак ти казвам: това, което не е базирано на смъртеност на сърцето, е сатанинска подправка."