Мир да бъде с вас!
Драги деца, събрах ви още веднъж в молитва, защото света има голяма нужда от нея. Молете се, мои деца, молете се за цялото човечество. Колко грехове извършват моите деца, така привличайки правдата на Бога.
Спрете действието на дявола с молитва, със жертвоприношение все повече и повече. Когато се молете, света за момент е освободен от влиянието на дявола и неговото демонично действие. Ако всички са се молели както вих пожелаях, много вече биха се върнали към Бога, към добрия път.
Разберете, че това е времето да посредничите все повече и повече за вашето обращение, драги деца, и за обращането на братята ви. Обожавам вас и искам да ви водя към Бога. Давам ви моето майчинско благословение: във името на Отца, Сина и Святого Духа. Амин!
"Човек никога не ще може пълноценно да изследва своята вътрешна същност; това е Божия тайна, която само Той може да разкрие по Своето усмотрение. В крайна сметка, във света на духовете се придава голяма стойност на човешката вътрешна същност: ангелите имат мисия да го пазят; злите духове търсят да завладеят над него; Бог е избрал човек за Своя обител. Но създадените духове, добри или лоши, нямат достъп до тази най-вътрешна същност – те не могат да прочетат мислите на сърцето: само Бог може да го направи. Има и определени духовни средства за душите да се свързват с други създадени духове. Вътрешно слово в тях служи като средство за обръщение към другите духове. Така Свети Тома Аквински разглежда езика, с който ангелите комуникират помежду си: това би била духовна връзка, със задачата да предаде какво се случва вътрешно. Точно така трябва да предположим и за безмълвната молитва към светия пазителски ангел, както и при обръщението към злите духове. Но дори оставяйки страна нашата намерение за комуникация, създадените духове имат някакъв достъп до какво се случва в нас – не вътрешно, а това което конкретно е влязло във вътрешния контекст на душите. Това им служи да предположат какво става извън тяхното зрение. Относно ангелите, трябва да признаем, че те с уважение почитат святилището на душата: единствено желанието им е да я водят към събиране и предаване на Бога. Дяволът обаче се стреми да завладее това което принадлежи на Бог; той не може сам от себе си, но душата може сама да му се преддаде, което няма да стане ако винаги бъде съсбрана в Бога. Но как може да достигне до тази омерзителна предадба? Има само едно обяснение: душата, отвън, си го взема и си го предава, без даже да знае какво предава! Дяволът не може да счупи печатът на това което е било предано запечатано! Той може да го унищожи, но то ще остане скрито от него завинаги. Правото на самопределяване е неизменната собственост на душата. Това е великата тайна на личната свобода, която се почита дори и от Бога Сам – само чрез благодетелното дарение на любовта от страна на създадените духове Бог иска да ги владее. Той познава "мислите на сърцето", прониква в най-дълбоките дълбини на душите, където дори самия човек не може да проникне без божествено просветление: все пак, Бог не желае да завладее душата без нейното съгласие." Едит Штайн, светица. Науката за кръста. Edições Loyola, São Paulo, Бразилия, стр. 134 и 135, 1988.