Божията Майка се яви и рече ни:
Мир да бъде с вас! Драгъ деца, молите се, молите се, молите се. Преобразувайте се. Все още не сте преобразили, защото не знаете как да слушате моите повиквания. Променете живота си. Благославям ви всички: във името на Отца, Сина и Святого Дух. Амин!
Това съобщение е много важно: все още не сме преобразили, защото не знаем как да слушаме повикванията на Девицата. Какво можем да направим, за да ги чуваме и живеем достойно? Бъдейки верни на Бога и на себе си, опитвайки се окончателно да отхвърлим всичко, което не е добре в живота ни и което ни отделя от Него.
Често не знаем как да отхвърлим светските неща за любовта към Бога. Това е дълъг и труден етап, път на преобразуване, който ще ни съпътства през целия живот. Както Девицата ни казва: път на изпитания и страдания, пълен с камъни и трънки. Не гладък, красив и цветен път. Но този, който победи, ще има обещанието за бъдещия живот в царството на небесата.
Какво е света спрямо вечността? Дъхът на ветрът минава бързо, но вечността е нещо, което ще трае завинаги и там ще има безкрайна радост:
Ето шатора на Бога с хората. Той ще живее със тях; те ще бъдат неговият народ, а той, Бог-с-нимите, ще бъде богът им. Той ще изтрие всяка сълза от очите им, защото няма да има повече смърт, ни плач, ни болка. Да! Старите неща са минали! Тогава Оня, Които седи на престола, рече: Ето, Аз правя всичко ново.( Откровение 21:3 до 5)
Помня, че в началото на явленията Девицата ни моля да бъдем постоянни и да се доверяваме на нейната майчинска защита. Никога не можа да забравям нейното майчинско ръководство и помощ. Могъ да кажа с увереност, ако Бог и Девицата са с нас, кой ще е против нас? Първият път беше през година 1995. Девицата бе попитала:
Отиди при баща Омар и му кажи какво се случва с тебе, в твоето семейство. Разкажи му за моята молба за параклиса, който искам да бъде изграден на мястото, което ти съм показала. Слушай внимателно каквото ще ти каже. Не започвай строителството преди да говориш с него и да знаеш какво мисли за това, което те са молели да направите. Говори му за поведението и уважението, които хората трябва да показват, когато се срещат в Божия дом, и как жените трябва да се облечат, когато отидат в църквата и на литургията. Не се тревожи, аз ще бъда с тебе в този момент, осветявайки те.
Отидохме да говорим с баща Омар: аз, майка ми и баща ми. Той ни слушаше внимателно и ни гледаше със сериозен вид. Понекога поставя ръката си на лицето, като че ли за да помисли, но винаги ни гледеше, слушейки какво казваме. Помня, че баща ми му попита,
Какво мислите за тази молба на Девицата? Може ли да изградим параклиса, който сме били помолени да построим там, на мястото, което е било показано?
Баща Омар отговори, че няма никакъв проблем, защото това беше частна собственост. Че можеше да се изгради каквото и да искаш там. Бащата ми казва на баща Омар, че сме дошли, за да сторим всичко необходимо за църквата. Че искаме да помогнем, и ако желае помощта ни, той може да говори с нас. Проблемът, който възникна и който ни боля толкова много, беше реакцията на баща Омар, който ни казваше едно нещо пред нас, но в църквата, по време на литургията, пред хората, говорил против семейството ни. Това ни причиняваше такава мъка. Много пъти майката ми се връщала у дома плачеща много и силно унижена, но Девицата, в началото на явленията, вече беше предупредила, че ще трябва да страдаме много и да преминем през множество изпитания, ако искаме да утолим Сърцето на нейния Божествен Син и нейното Непорочно Сръце. Да бъдат всички тези мъки поне отстранили многобройните трънове, които ранени най-светите им сърца.