Бяло Денят на Майката. Богородица се яви пред майка ми, показвайки й този път Своето Непорочно Срце, вътре в нейната гърдица цяла прозрачна, като много светъл кристал, казвайки й:
Моето срце е така... Сега така, тояга е така...
И показа на майка ми какво държеше вчера. Каквото майка ми смяташе за парчета месо, се превърна в мъртво дете, цяло кръвено. А Девата добави:
Това е аборт! И абортът е тежък грях! Който прави аборт трябва да отиде на изповед при свещеника, да плаче и се върти по пода в покаяние, и никога повече да не спира да моли. Само тогава може да се спаси!
Майка ми си спомни, че вече е имала две спонтанни аборта. Богородица й каза тогава:
(*) Все пак покай се сега!
Богородицата й попита,
Ако е сега, какво ще направиш?
Майка ми отговори на Богородица:
Щях да направя всичко, за да не спонтанно абортирам и да не изгубя децата си! (Тогава майка ми отиде при свещеник, за да се изповеда и помоли за прощение.)
Богородица й показа видение:
Гледай! Така изглеждат масоните...
Майка ми видя много мъже облечени в черно, горящи в огън на ада.
...защото масонството е секта на дявола и ако умреш като масон отиваш директно в ада!
В същия ден, следобед, Богородица отново показа на майка ми брат ми Кирино, който седяше на нейните колене. Двете били много близо до майка ми. Тогава Девата й каза:
Вече ти съм показала сина ти три пъти и все още не си хвърлила целувка към него. Хвърли му целувка!
Майка ми направи това, което Госпожа ѝ каза да направи - хвърлила поцелуи на брата ми и също така на Госпожата и Исус, благодарейки я за всичко, което беше видела.
Тези явления на Госпожата с брат ми към майка ми бе една материнска педагогия, която Госпожата правила с нея. Госпожата постепенно изцелявала майка ми от нейната дълбока болка поради непредвидимата загуба на брата ми. Майка ми много страдаше от неговата смърт, мисля, повече от всички ние вкъщи. Мога да кажа, че майка ми има чувствителна душа, чиста, без злоба и деликатна. На 1 септември 1989 година, деня на смъртта на брата ми, тя не беше у дома по това време. Той бе в центъра на Манаус с баща ни да прави някакви покупки за нашия дом. Когато пристигна у дома брат ми вече беше мъртъв, неговото тело се носи от IML. Хората ѝ казах новостта внезапно, без никаква подготовка. Това бе най-тъжното и предизвикаше огромна болка и голямо страдание. Братът ми умря в резултат на инцидент у дома докато играеше. Моите братя и аз бяхме много млади и не знаеха как да помогнем. Беха съседите, които ни спасиха, изваждайки го и откаравши го веднага в болницата. Най-болното за майка ми бе, когато вече беше у дома, да приеме и вижда тялото на брата си, което се носи през вратата на къщата към кофина. Моето сърце и това на моите братя не можаха да я утвърдят в този тъжен момент. Майка ми прекара часа след час плачеща над тялото на брата си. Могаше само да отида в стаята си и да плача, но аз плаках гледайки образа на Госпожата, облекла в бяло, който беше върху корицата на книга за нейните явления във Фатима пред тримата малки пастири. Така започнах отново да моля розенца, приближавайки се до Бога и към Госпожата, когато бех само на 16 години.
(*) Госпожата каза това на майка ми поради грешната причина, по която изгуби тези две деца преди, защото не се грижеше добре за бременността си, без да избегва ситуациите, които я оставяха раздразнена и в опасност от губеж на децата, вредейки ги. Чувайки Девицата, майка ми много плачеше и молях Госпожата да ѝ прости и да помоли Сина си Исус също да ѝ прости.