Сине мой, кажи на хората да молят и да се покаяват. Идвам пак, за да ти казва, както вече ти съобщих в Лурд, във Фатима и в Гарабандал: ако няма покайние, наказанието ще дойде! Обожавам те и не искам твоето осъждане. Аз съм Кралицата на Мира, Майката на Бога и твоята майка. Благославя ви всички: във името на Отца, Сина и Святого Дух. Амин.
Богородицата е много загрижена за нас всички. Наказанията, които света заслужава, са ужасни: това са неща, никога преди невиждани в историята на човечеството. Светът ще страда за своите грехове поради своето бунт против Бога. Ако не приемем посланията на Девата и следваме нейните съвети и наставления, трябва да издръжим ужасно наказание, защото чрез отхвърлянето на тези молби човекът отхвърля помощта и подкрепата на Майката Божия и средствата за безопасен приют в нейното Материнско Сърце.
В ранните часове на 18/02/95, около 1:30 ч., събудих се. Нещо ужасно ме задушаваше и безпокои. Имах чувството, че нещо опасно обгражда моя дом. Погледнах около и видях стените да станат прозрачни. Навън, обикаляйки около дома ми, видох Сатаната, ужасен, който ме гледаше и се смееше, подиграващ се на мен, като че ли искаше да ми каже, че ще ме хване и унищи. Молих се към Свети Михаил Архангел и той си отиде. Заспях пак. Около 03:30 ч. събудих се отново. Сатаната беше в стаята този път. Той беше на края на легла ми и ме повлече по нога.
Желаеше да ме отведе в ада и викал с такава омраза:
Мразя те и ще те унищожа. Клевам, че ще го направя. Ще те разкъсам на парчета и да ти страда в ада за вечни времена, глупаче, тъп, кретен! Мразя те, защото правиш хората да вярват във тази дрясма и глупата апариция! Ще те взем с мен сега, хайде!...
Тяхна ме по крака и веднага завикам викайки към Свети Михаил Архангел и моят Страж-Ангел. Усетих че някой ме тяхне от другата страна по раменете и ръцете, докато демонът ме тяхнал от другата страна, по крака. Виках на кръвта на Исус и Свети Михаил и той си отиде викайки в отчаяние. След това видях видение за млада девойка, която дойде от лявата страна на леглато. Тя беше отчаянна и разтревожена, страдаща, но не знах кой бе. Когато то видението избледи, видах ужасно, огавателно място. Беше адът. Видях душите падайки в огъните на ада. Те гориах и викаах отчаянно. Падаха в големи числа. Бяха невъзможни да се броят колкото паднаха и страдахта в това място. Изглеждаше като рой пчели, много пчели, но те бях души на хора, които беа там страдайки и падащи и се превръщах в огавателни чудовища, когато допирнаха този ужасен огън, дошъл в това място, с главите си и телата им изкривени. Знах че те бях душите на проклетите. Сред тези души видях страшни демони, които ги мъчеах и се подиграваах с тях. Имаха омраза и усещах удоволствие от това да ги мъчат жестоко. Вибрирах когато една душа стигна там в това място. Виждайки тази гледка, срцето ми спря и замръзна, чувствах се като задушавам. Беше много уродливо и силно зрелище. Никога не бях виждал нищо ужасно през целия си живот. Какво уродливо, чудовищно и грозено демони са.
Видях един от тях, който искаше да стигне до мястото, където бях аз, но не можа, защото стоех на голяма каменна стена, високо над него. В ръцете си имаше какво-то подобно на косарка и с това се опитваше да ме достигне и да ме изтекне в ада. Казва ми:
Ще направя всичко, всичко възможно, за да дойдеш тук с нас. Ще те унищожа и разкъсам на хиляда парчета!
Тази каменна стена, където стоях, дели две места. Едното беше адът, а другото бе голяма бездна, тъмно черно дупка. Знах че който падне там в тази бездна никога не ще се върне, ще остане там за вечни времена и ще бъде унищожен. Разбрах че това ще е мястото, където на края на времето когато Бог дойде във света, всички демони от ада заедно с Люцифер и тези които бяха воювали срещу Бога, ще бъдат наказани и хвърлени там, гдето няма да се върнат повече за да навредят на Църквата и на тези които бяха верни на Бог.
Вдруг от средата на този огън излезе огромна змия, ужасна. Тя беше гигантска. Пред нея аз бях нищо. Знахме че това е Сатаната, Люциферът, който се показваше в ада по-угрожаващ от всякога. Гледах ме с угрозяващи очи, като да ми каже, Съмневам се дали искаш да продължиш тази глупост със виденията и съобщенията от ...(и каза нещо оскърбително за Нашата Госпожа).
Казах ѝ:
Бог е с мен и аз съм с Бога и със Неговата Майка, Дева Мария.
Молих Девицата: Моя Майко, помоги ми. Няма да виждам повече това. Искам да изляза оттук и да се върна у дома!
Тогава започнах да се връщам назад и когато видях, намерих себе си пак в стаята ми, в леглото. След като видох всичко това, някой зачукнал на вратата на къщата. Бяше мъжът, който молел баща ми за помощ. Дъщеря му се чувствала лошо и трябваше да бъде отведена веднага в болницата в Итакоатиара. Баща ѝ помолил баща ми да го помогне да отведе дъщеря си до пристанището на Итапиранга с кола, защото тя не можеше да ходи или се движи. Бащата веднага отишъл да му помогне. Спомних видението за момичето, което страдало и било в агония. Разбрах че ако тази млада жена умре, няма да бъде спасена и ще отиде в ада, на това място, което само що видох. Започнах да моля за нея, за нейното вечно спасение. Дознай после, че тази млада жена не умира, но беше болна и била в агония, защото е имала аборт и детето било мъртво във нея. Бог покажа милост към душата ѝ, не позволявайки й да умре от този тежък грях.