Богородицата се яви с Неговото Син Исус Христос и св. Михаил Архангел в видение върху парцела земя в Итапиранга. Майката ми вижда това видение, когато бяхме у нас във Вилата в Манаус. От мястото, където стоеше, тя виде Блажената Дева Мария в Итапиранга, с Исус и св. Михаил. Тя обясни, че изглеждало като да са толкова близо до нея. Това явление е много значимо и важно, защото се отнася за едно от молбите на Девицата, което ще има много последици в историята на явяванията: изграждането на капелата в Негово чест, Кралица на мира. Тук тя показва желанието си да бъде почитана с този титул в Итапиранга за първи път.
Искам от вас да изградите малка капела тук от временна слама. Тук, в щата Амазонас, аз избрах града Итапиранга за края на времето. В другите места, където се явявам и предавам съобщенията си, вече приключва. А тук, в Итапиранга ще започне.
На този ден Богородицата също говори с майката ми за смъртта на брат ми Кирино, която се случи през 1989 година:
Когато Синът ми Исус Христос умря, аз бях щастлива да нося Тялото Му в кърмата си. Главата му остана на десният Ми крак. Виж.
Майката ми вижда Исус, върху кръста на Богородицата, когато го спускат мъртъв от кръста.
...но аз съм Аз. И кога синът ти Кирино умря, не бяхте толкова щастливи да носите тялото му в кърмата си, но аз и Синът ми Исус Христос носихме тялото на сина ви в кръста ви. Виж.
Майката ми виде брат ми мъртъв, с главата му върху лявата ръка на Богородицата и останалата част от тялото му върху кръста на Исус Христос. Ръцете на Господа ни Исус Христос бяхме под тялото на Кирино, отворени, държащи тялото му. Майката ми много плачеше и Богородицата й каза:
Плачи, дъщерьо моя, можеш да плачеш. Това е последният път, когато ще плачеш за сина си. В деня на смъртта на сина ти, когато се върна у дома и сяда на софата, все пак щях да умреш, но понеже попитахте малко от енергията на Синът ми Исус Христос и моето, за да издържите това събитие, защото ако умреше, очакването би било по-голямо за твоя съпруг и другите деца и членове на семейството, ти беше отговорено, и в този момент аз и Синът ми Исус Христос те сложихме също в нашите колене. Това е когато можеше да дишаш и попитах вода за пиене.
Бях така скромна и малка, но не бляхсаме нито Меня, нито Синът ми Исус Христос. Това са твоите главни качества. Ти говорише само: Защо умря Сина ми? Закъде? И аз и Синът ми Исус Христос ти отговорихме още веднъж: защото иска да бъде Ангел и Свят на Господа.
Ти се чувстваш щастлива само сега, защото виждаме сина ти там в рая и облечен като ангел, но ще си още по-щастлива, когато се срещнете веднъж тамо в Славата на Господа. Както малката песен, която казах на сина ми да те научи във сна ти за утеха. Говори за малката си песен:
Лева, Лева, дете в болка
В радостта на онзи, който ще отлети
В надеждата, че някога
Ще се чувстваш там в славата щастлива, щастлива!
(¹) Фрай Роберто беше свещеникът на парафията, който много научи майка ми, когато още бе млада и живееше в Аматура, във вътрешността на Амазонас, с дядо ми и баба ми, Жозе Бернарду и Емилиана. Беше капуцински фрайер, който почина на 10 март 1989 г. Беше свещеник, който искаше уважение към нещата на Бога. Един ден, защото майка ми бе лошо облечена, носеща рок с ниско изрязан ръкав, той взе френцисканския си корем и я бичува по гърба, който беше открит точно когато тя мислеше да влезе в църквата, казвайки ѝ: Не мислиш ли да влезеш така в дома на Бога за меса? Майка ми, срамувана, му отговори като излизаше: Не, отивам у дома си да се преобля!
Единственият спомен за него е когато ни посети в къщата ни в Манаус, когато братята ми и аз още бяхме малки. Когато дойде у дома и виждаше че майка ми бе лошо облечена, отказва да влезе казвайки : Искам да говоря с Дона Мария ду Карму! Майка му отговори: Аз съм тя! - Той ѝ каза пак: Но, искам да говоря с Дона Мария ду Карму! -Майката разбра че я укорява за лошото облекло и че Дона Мария ду Карму, с която той искаше да говори, беше тази, на която е научила да се облича добре, съставена пред Бога. Майка ми, срамувана, му каза: Една минута, моля! - Влезе и си смени роклята и върна се със такъв, който покрива тялото ѝ достойно. Фрай Роберто тогава й каза: Сега, да, говоря с Дона Мария ду Карму! - И само след това влезе в къщата.
(*) Нашата Госпожа използва уменьшително име, като майка говори на малкото си дете.
Нека бъде изписано какво виждаше и как го виждаше... (майката разбра че е да рисува видението, което има за Девицата с малките ангели, на предната стена на салона в къщата ни)... и напиши книгата си, която е много красива история. Това е история от нови времена и няма друга такава. (Н. Госпожа Мария ду Карму).
Преди няколко дни, Наш Господ Иисус Христос каза на майка ми,
Послушай Майката Ми. Направи всичко, което тя ти казва. Не стои само така. Ти си твърде угодлив. Действай. Трябва да бъдеш смирен, добър, милостив, любящ и послушен. Отивай при затворниците, болните в болниците, изоставените деца, презираните стари хора и вдовиците. Принеси жертви. Знаеш защо трябва да бъдеш бдителна.
Друго явление с много важно послание. Тук Исус изразява желанието си ние да изпълняваме дела на милост, за да можем и самите да получим милост. Не може да останем безучастни към страданията на нашите най-страдащи братя и сестри. Това е Исус, който това иска от всеки един от нас.