Мир да бъде с вас!
Драгоми деца, аз съм Кралицата на Мира. Молете се, молете се, молете се. Бъдете в мир, бъдете със мир и донесете мир на всички ваши братя.
Дарявам ви любовта на майка ми и изливам благодатите си над вас всички. Преобразувайте се. На мъжете, които са тук присътствени, искам да им кажа да молят; не да бъдат лениви или срамуващи се да молет, защото ако го направите, ще получите много небесни благодати от мен. Молете се за целия свят. (*)Светът е тъмен поради безбройните си престъпления и грехове...
В този момент видях Богородица, държаща в дясната си ръка омрачена топка. Изглеждаше да тежи много, защото Богородицата с труд можеше да я дръжко в ладонта на ръката си. Веднага казах:
Останете със моята любов и мир. Молете се, молете се, молете се. Благославям ви всички: във името на Отца, Сина и Святого Дух Амин. Скоро ще се видим!
(*) Смъртният грех унищожава любовта в сърцето на човека чрез тежко нарушение на закона на Бога; той отклонява човека от Бога, който е неговият край и блаженство, предпочитайки по-ниско добро. Лекия грех позволява да съществува любовта, макар че я осквернява и рани. Смъртният грех, атакуващ в нас живото начало на любовта, изисква нова инициатива за милостта на Бога и преобразуване на сърцето, което обикновено се осъществява в тайнството на покаяние.
Грехът създава склонност към грех: той генерира порок чрез повторение на същите действия. От това резултат са перверсните наклоности, които затъмняват совестта и корумпират конкретната оценка за доброто и злото. Така грехът се стреми да се възпроизвежда и усилва себе си, но не успява да унищожи моралното чувство до основата.
Пороките могат да бъдат класифицирани според добродетелите, които ги противопоставят, или още свързани с главните грехове, които християнският опит е различил следващ Свети Йоан Касиан и Св. Григорий Велики. Те се наричат главни грехове, защото генерират други грехове, други пороки. Те са гордостта, лакомията, завистта, гневът, нечистотата, чревоугодството и мързеливостта или ацедия.
Катехизисната традиция ни напомня също така, че има "грехове, които викат към небето." Те викат към небето: кръвта на Авел (аборт), греха на содомитите (хомосексуализъм и блудство); плачът на угнетените хора в Египет (лоши корумпирани политици, крадещи и убийци); жалбата на чужденеца, вдовицата и сирак; несправядливост към работника.
Грех е личен акт. Освен това, носим отговорност за греховете, извършени от другите, когато сътрудничим на тях:
-участвайки в тях директно и доброволно;
-повелявайки, съветващ, хвалещи или одобряващи тези грехове; не разкриването им или не предотвратяване на тях, когато сме задължени да го направим; защитават тези, които правят зло.
Така грехът прави хората съучастници един към друг, прави похотливост, насилие и несправядливост да царстват сред тях. Греховете създават социални ситуации и институции против божията доброта. "Структурите на греха" са изразът и ефектът от личните грехове. Те подбуждат своите жертви да правят зло в своя ред. В аналоген смисъл те съставляват "социален грех."
(Катехизис на Католическата църква - тежестта на греха: смъртен и простият грех, стр. 487, нр.1855,1856; 1865 до 1869)